Ще започна с първата си глава.Надявам се да ви хареса :)

                                                          Здрасти!
   Здрасти!Аз съм Анелия Руменова Бисерова.На девет години съм.О боже!Забравих!Аз съм от...ВИДИН!!! Имам си по-малък брат.Иван Руменов Бисеров.Ивчо :).Той е на три.   


И днес ходихме на кино.Гледахме един много интересен филм.Но интересното беше как го гледахме.
   По пътя Ивчо много щурееше в колата.Викаше,скачаше,пееше и се смееше.Беше весело за мен,но не и за мама и татко.Татко спря колата и извика:
   -Иване,ако не спреш обръщаме колата и няма да ходим на кино!
    Ивчо се разплака,но после реши да спре,защото знае,че когато татко казва "Не!","Спри!" и "Недей!" не трябва да се прави на тарикат.
    И така  стигнахме в киното.Ивчо много се зарадва.Гледахме филма "Немо".През целия  филм Ивчо се смееше на висок глас и през пет минути караше мама да ходи с него до тоалетната.Мама пъшкаше и ставаше,пъшкаше и ставаше.На последния път тя му каза:
    -Ивчо,кротни се малко.Ти май не ходиш да тоалетната.Я си стой тука!
     Ивчо се разплака и каза,че не го обичат.Мама го успокои и каза,че е най-добричкото детенче на света,и че ще му купи сладолед.
     Не е честно!!! Аз като плача си изпросвам по някое наказание в стаята си.